Симбиотите на Радев и Калин Стоянов: Убива ли президентът парламентарната република?
Безпрецедентна конституционна рецесия – това е резултатът от дейностите на Румен Радев, които не произтичат от дадените му пълномощия, а очевидно са подбудени от персонални политически цели.
Прочетете още
Отказът на президента да подпише декрет за служебния кабинет на Горица Грънчарова, ще докара до това, че предварителни парламентарни избори може да няма освен през октомври, а в околните 6 месеца.
Умело президентът откри уязвимост в конституционните промени и удари тъкмо там, с цел да покаже, че е бил прав, а неговата фигура не е представителна даже след тях. Проформа той употребява предлагането на Калин Стоянов да остане на поста вътрешен министър. Причината – той не можел да „ подсигурява честното осъществяване на изборите “.
Но това ли е най-важно за Радев, или той гони напълно разнообразни цели?
Образът на Калин Стоянов стана „ недопустим “ за Радев около офанзивите, които вътрешният министър получи през последните месеци. Хората, които го издигнаха на същия този пост в лицето на Политическа партия – Демократична България, бяха най-последователни в тях. Въпреки това с назначението на кабинета „ Главчев “ за президента нямаше проблем с честното осъществяване на изборите в лицето на Калин Стоянов.
Сегашният министър за разлика от вътрешните министри на Радев, когато още определяше състава на служебния кабинет, той няма политическа кариера зад тила си, като е бил постоянно в системата на Министерство на вътрешните работи.
Ако фиксацията е в личността на Калин Стоянов, то елементарно може да се създадат съпоставения с еднолично назначените вътрешни министри от Румен Радев.
Бойко Рашков и Иван Демерджиев, трябваше да са министрите, които постановат новия модел в силовото министерство – пример за морал и почтеност. Оказаха се обаче симбиоти, които не съумяха да взаимодействат с прокламираните полезности от самия Радев.
„ Симбиот “ идва от вселената на комиксите, където един от героите в тях е обладан от извънземен паразит. Той предава невиждана мощ на гостоприемника си, само че в това време се трансформира дружно с него, придобивайки неговите качества Симбиозата сред двата организма обаче може да не сполучи и по този начин „ паразитът “ да овладее напълно приемника си, като самичък взима всички решения и работи самичък.
Така сред Радев от една страна и Иван Демерджиев и Бойко Рашков от друга, тази симбиоза не сполучи, а последните двама напълно „ погълнаха “ приемника си, с цел да се любуват на получените постове. След като те отстъпиха от тях, гръмнаха редица кавги и подозрения за злоупотреби, само че президентът гледа напред все едно не са негови проекции.
В този смисъл „ примерът “ за вътрешен министър на президента не е изключително изискан, което удостоверява, че отводът да назначи Калин Стоянов е единствено мотив, само че не и причина за дейностите му.
Към този миг се оказва, че страната няма претендент за министър председател, а с отхвърли за подписването на указа, президентът трансферира топката на Народното събрание. Така в идващите 3-6-9 месеца депутатите ще би трябвало да намерят решение на конституционната рецесия. Нишките на разговора сред политическите партии и към днешна дата са толкоз тънки, че с сходно искане за избор на омбудсман, зам.-шеф на Сметната палата или нов ръководител на Народното събрание, те ще се скъсат напълно.
Разделението, което е в този момент, ще бъде като детска игра спрямо това, което ни чака на следващия ден. Президентът пък ще гледа клането в Народното събрание, което се задава. Защото образуването на ново мнозинство е ключът към идващия длъжностен кабинет. Докато партиите се избиват с всички вероятни компромати за своите водачи, хората, които би трябвало да гласоподават за тях ще станат още по-отвратени.
Резултатът пък е явен – още по-отчайваща изборна интензивност, която към този момент ще сложи не просто въпрос за ръководството на страната, а дали сегашната изборната система може да излъчи изобщо законна власт.
Тогава е несъмнено, че Радев ще излезе, допустимо и със свидлив пестник – и ще каже това, за което бленува отдавна:
„ Представителната парламентарна народна власт в България е изчерпана. Време е за нов модел на ръководство и Велико национално заседание “.
Едва ли някой има подозрения, че той ще предложи президентска република, а българите си в отчаянието, гледайки дъното на политическия живот, евентуално ще прегърнат концепцията. Ако това се случи мандатите на Радев ще бъдат занулени от новата Конституция, а тогава той ще може и да назначава и да освобождава всеки един министър, който пожелае – без значение от произхода на симбиота му.
Прочетете още
Отказът на президента да подпише декрет за служебния кабинет на Горица Грънчарова, ще докара до това, че предварителни парламентарни избори може да няма освен през октомври, а в околните 6 месеца.
Умело президентът откри уязвимост в конституционните промени и удари тъкмо там, с цел да покаже, че е бил прав, а неговата фигура не е представителна даже след тях. Проформа той употребява предлагането на Калин Стоянов да остане на поста вътрешен министър. Причината – той не можел да „ подсигурява честното осъществяване на изборите “.
Но това ли е най-важно за Радев, или той гони напълно разнообразни цели?
Образът на Калин Стоянов стана „ недопустим “ за Радев около офанзивите, които вътрешният министър получи през последните месеци. Хората, които го издигнаха на същия този пост в лицето на Политическа партия – Демократична България, бяха най-последователни в тях. Въпреки това с назначението на кабинета „ Главчев “ за президента нямаше проблем с честното осъществяване на изборите в лицето на Калин Стоянов.
Сегашният министър за разлика от вътрешните министри на Радев, когато още определяше състава на служебния кабинет, той няма политическа кариера зад тила си, като е бил постоянно в системата на Министерство на вътрешните работи.
Ако фиксацията е в личността на Калин Стоянов, то елементарно може да се създадат съпоставения с еднолично назначените вътрешни министри от Румен Радев.
Бойко Рашков и Иван Демерджиев, трябваше да са министрите, които постановат новия модел в силовото министерство – пример за морал и почтеност. Оказаха се обаче симбиоти, които не съумяха да взаимодействат с прокламираните полезности от самия Радев.
„ Симбиот “ идва от вселената на комиксите, където един от героите в тях е обладан от извънземен паразит. Той предава невиждана мощ на гостоприемника си, само че в това време се трансформира дружно с него, придобивайки неговите качества Симбиозата сред двата организма обаче може да не сполучи и по този начин „ паразитът “ да овладее напълно приемника си, като самичък взима всички решения и работи самичък.
Така сред Радев от една страна и Иван Демерджиев и Бойко Рашков от друга, тази симбиоза не сполучи, а последните двама напълно „ погълнаха “ приемника си, с цел да се любуват на получените постове. След като те отстъпиха от тях, гръмнаха редица кавги и подозрения за злоупотреби, само че президентът гледа напред все едно не са негови проекции.
В този смисъл „ примерът “ за вътрешен министър на президента не е изключително изискан, което удостоверява, че отводът да назначи Калин Стоянов е единствено мотив, само че не и причина за дейностите му.
Към този миг се оказва, че страната няма претендент за министър председател, а с отхвърли за подписването на указа, президентът трансферира топката на Народното събрание. Така в идващите 3-6-9 месеца депутатите ще би трябвало да намерят решение на конституционната рецесия. Нишките на разговора сред политическите партии и към днешна дата са толкоз тънки, че с сходно искане за избор на омбудсман, зам.-шеф на Сметната палата или нов ръководител на Народното събрание, те ще се скъсат напълно.
Разделението, което е в този момент, ще бъде като детска игра спрямо това, което ни чака на следващия ден. Президентът пък ще гледа клането в Народното събрание, което се задава. Защото образуването на ново мнозинство е ключът към идващия длъжностен кабинет. Докато партиите се избиват с всички вероятни компромати за своите водачи, хората, които би трябвало да гласоподават за тях ще станат още по-отвратени.
Резултатът пък е явен – още по-отчайваща изборна интензивност, която към този момент ще сложи не просто въпрос за ръководството на страната, а дали сегашната изборната система може да излъчи изобщо законна власт.
Тогава е несъмнено, че Радев ще излезе, допустимо и със свидлив пестник – и ще каже това, за което бленува отдавна:
„ Представителната парламентарна народна власт в България е изчерпана. Време е за нов модел на ръководство и Велико национално заседание “.
Едва ли някой има подозрения, че той ще предложи президентска република, а българите си в отчаянието, гледайки дъното на политическия живот, евентуално ще прегърнат концепцията. Ако това се случи мандатите на Радев ще бъдат занулени от новата Конституция, а тогава той ще може и да назначава и да освобождава всеки един министър, който пожелае – без значение от произхода на симбиота му.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ